Самотен път



Самотен път,

 безкраен хоризонт

и спомени, тежащи на сърцето. 

Звездите спят

 във звездния си дом.

А слънцето го няма на небето. 



Безлични хора блъскат се във мен, 

с приятелите се разминах в мрака. 

Потраква сънно влакът. Уморен 

завръщам се, а никой не ме чака...